Вълни, море, безкрайно съществуване
гори, небе, неписано страдание
вървиш, напред, препъваш се безкрайно,
дори за миг не можеш да се отдадеш.

Дали напред или назад се връщаш,
дали мираж неясен е всичко покрай нас
оставяме безкрайни спомените да ни терзаят
и ден и нощ безспирно всеки час.

Опитваме се да вървим в мрака
да търсим смисъла на нашия живот.
Но нашите мисли ни обсебват
и ни показват само видимия ни живот.

Душата плаче, а сърцето ни ридае
останали без капка топлина
забравени в мъката на нашето страдание
не виждаме огромната им светлина.

Остава само да заплачем
и да изтрием всичко със сълзи
в очите ни да проблести надежда
и да видим истината ний сега.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: tonistoycheva
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-07-31
прочитания: 172
точки: 21 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7751
   Автори: 2105
   Произведения: 48996
   Съобщения: 212661
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73704
   SMS-и: 809
   Снимки: 4954