|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Отмора
Изправен съм до малката врата
изпълнен със нескрито удивление
през пътя, виещ се в безкрайността,
задъхващ се от пролетното умиление.
Топлота изпълва небосклона
и всичко се стаило, чака,
ще минели от тук, на живота влака.
Тогава тръбите, мощни, затръбяват
в града - и хилядите тръгват,
те търсят отдих или сън,
а може би забрава?
И запявам:
Аз искам да съм слънце и луна,
за да бъда в нощите и дните
със жива светлина
от дълбините до зенита.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: svetlin
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-06-11
прочитания: 257
точки: 29 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7737
Автори: 2104
Произведения: 48859
Съобщения: 214695
Лексикони: 2299
Коментари: 73668
SMS-и: 808
Снимки: 4953
|
|
|
|
|
|
|
|
|
