Ах, колко е лошо да обичаш
и да мълчиш!
Да го виждаш и подминаваш,
без ласка да му даваш.
Да те поглежда,
но да не разбира,
че погледа му те опива.
Да не подозира,
че за него едно сърце пулсира,
че сълзи за него си проляла
и пак за него нощем
не си спала и мечтала.
Само в сънищата той е твой.
Ти и той в прегръдка вплетени,
ласки разменили и устни впили.
Но ето, че идва утринта
и заедно с нея си отива и съня.
Ах, колко лошо е да обичаш
и да мълчиш. посветено на АНГЕЛ