Отиваш си-дори не се обръщаш...
Но не,не съм съгласен с теб!
Сгреших ли,със какво те нараних-
кажи ми и ще се поправя!
Сълзата бисерна проблясва
издайнически в моите очи...
Сърцето ми-до днеска живо
крещи за тебе и кърви!
Отивай си,не мога да те спирам,
боли ме,че вината търсиш в мен...
Раздадох ти се-как не го усещаш?
Защо света така е нареден?
Повиках те-не се обръщаш,
отнасяш моето сърце във плен...
Поемам в другата посока-
прегърбен леко,съкрушен...
Ще се завърнеш пак при мен-
аз зная-обичаш ме безумно ти!
Какво ли тази вечер стана
та пътищата раздели...
Но болката ще превъзмогна
щом грейнат във очите ти звезди,
ти пак ще бъдеш мое слънце,
а аз-момчето със вълшебните очи!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------