Океан

Обширен,безкраен пред мен се простираш

сутрин в теб зорница се оглежда,

а вечер светят хиляди звезди.

Бурен грохот разнасяш нейде надалече

и разбиваш се в черните скали.

Или пък си замрял,спрял миг,

като нарисувана картина пред мен.

И бели лодки поздравяват се с твойте брегове

от там им махат пясъчните дюни.

Деца играят с палави вълни,

строят те замъци на своите мечти.

На кея бършат сълзи и моряшките жени.

Губят се в теб реки,не можеш ги спре

плавно пристъпват,спокойно се вливат

посрещат ги белоснежни вълни.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: izgubenajena
раздел: Лирика -> Пейзажна
публикувана на: 2007-09-11
прочитания: 252
точки: 36 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7722
   Автори: 2101
   Произведения: 48617
   Съобщения: 213802
   Лексикони: 2292
   Коментари: 73237
   SMS-и: 806
   Снимки: 4937