Аромат на лято

Горещ летен ден. Един от онези, в които се чувстваш като смазан от топлината .Тя те обгръща отвсякъде и те кара да мързелуваш.Във въздуха се носи аромат на кайсии и праскови и си представяш ароматната плодова салата, поръсена със захар и запотената кана с прясно изцеден сок.
Излизам на терасата и топлината ме сграбчва с горещите си пръсти.Поглеждам небрежно към пресъхналата локва отсреща.Останало е малко напукана кал и едно малко момиченце напразно се опитва да се огледа в нея.Няколко бездомни кучета лениво поклащат опашките си и с изплезени езици се излежават на сянка.Покрай тях минава котка, гордо вирнала опашка, сякаш разбира, че едва ли някой ще я гони в тази жега.Най-голямо оживление има около количката със сладолед.Доволни личица с нетърпение протягат ръчички към ледената сладост.
Изведнъж притъмня.Нахални черни облаци избутаха слънцето и скриха усмивката му.Внезапно появилия се вятър подгони хвърлените наоколо хартийки по улицата и се опита да разплете плитките на бузесто момиченце, което се опитваше да придържа с две ръце рокличката си.”Колко забавни са хората “ –помисли си вятърът и въздъхна силно.Това причини полет на няколко чадъра и съборени саксии.Светлосиният цвят на небето го нямаше.Тъмносиньото и моравото се смесваха с желтеникавия облак прах ,сякаш небето бе получило хематом.Само че вместо с кръв, беше изпълнено с дъждовни капки.Огнен камшик удари небето.След малко гръм разтресе въздуха.Неколцината останали по улиците притичаха набързо да се скрият някъде.
И ето, накрая, така очаквания дъжд.Огромните капки дъжд започваха да се надпреварват към земята.Тя жадно ги поглъщаше и молеше за още.
Въздухът се изпълни с аромат на земя и прах.Един така приятен типичен за летните бури.
Благодатен дъжд!Протягам напред ръце да уловя няколко дъждовни капки и се усмихвам.Обожавам проливния летен дъжд.Навивам панталоните си до колене и тичам навън във дъжда.Вдигам ръце и шляпам с босите си крака.Прекрасно е! Затварям очи и танцувам.Водата се стича по лицето ми и дрехите ми залепват.
След малко усетих топлата слънчева целувка.Дъждът беше спрял.Погледнах опръсканите си с кал крака.Бях стъпила в онази пресъхнала локва но вече в нея можеше да се огледаш.Видях едно момиче с с увиснала мокра коса и прилепнали дрехи.Но с огромна усмивка и очи, в които се отразяваше дъгата!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: mufcheto
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-06-19 г.
прочитания: 146
точки: 16 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7285
   Автори: 1946
   Произведения: 42569
   Съобщения: 172134
   Лексикони: 1836
   Коментари: 59321
   SMS-и: 762
   Снимки: 4433