Когато се усмихнеш и слънцето бледнее,
когато ме погледнеш светът замира в миг.
Художникът ще бъда. И нека аз успея
да мога да превърна прекрасния ти лик

в творба възвеличана.Във ласкава милувка.
Аз искам да си моя във моето платно.
Виж-толкова те чаках и толкова тъгувах....
Дали си ти реалност?...Дали е сън било?....

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: raliza
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-06-20
прочитания: 139
точки: 21 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7751
   Автори: 2105
   Произведения: 48996
   Съобщения: 212661
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73704
   SMS-и: 809
   Снимки: 4954