Приказка за прераждането

Забравил щастие и вяра
без цел в гората аз вървях.
Поседнах уморен от мисли
и неусетно там заспах.

Но сън не беше, а на яве
пред мене бликна светлина.
Затичах се на там тогава
и стигнах до една врата.

Вратата бавно се отвори
и ангел бял ми се яви.
Усмихна се и заговори:
"За всичко лошо забрави!

От любовта не се отказвай,
че тя е всичко на света.
В мечтите вчерашни повярвай
и знай, че ще се върне тя.

Ела със мен! Ще ти покажа,
как с вяра утрешния ден
по-хубав е от рая даже."
... и аз усетих бог във мен.

Спокоен минах през вратата.
Надежда топла ме пропи.
Събудих се, а из гората
летяха вчерашни мечти.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: todorspasov
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2007-06-20 г.
прочитания: 653
точки: 82 ( виж далите точки )
коментари: 11 ( виж коментарите )
препоръчано от: 62 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7292
   Автори: 1948
   Произведения: 42753
   Съобщения: 180306
   Лексикони: 1842
   Коментари: 59634
   SMS-и: 763
   Снимки: 4486