Из "Яростната"

Песоглавец

Виж на масата бурканче с нес,
мъдро тяло без утайка
и човек с лице на пес.

Грозно лае и ме хапе.
После близва и минава
всичко тленно на сакатия.

Безразлично е към мен самата.
Хем е бясно, хем ме пази.
Пак история на вас позната:

все по вълци слепи тичам.
Плячка съм, но много сочна.
Да ме ръфат най-обичам.

Куче, знай, че Онзи вижда
всичко, дето ми направи.
Лекичко ще заприиждат

спомените ти за моя дъх.
Да ме върнеш?! Не, не можеш!
По чукарите от някой връх

ще се хвърлиш без да оцелееш.
Искам да те няма. Да се радвам,
както ти над мен се смееше.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: raliza
раздел: Лирика -> Цикли стихотворения
публикувана на: 2007-06-22
прочитания: 137
точки: 9 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7737
   Автори: 2104
   Произведения: 48809
   Съобщения: 212617
   Лексикони: 2296
   Коментари: 73574
   SMS-и: 806
   Снимки: 4945