Из "Яростната"

Снаражение

Ножът-да, подай го. Трябва да довърша
започнато преди толкова години.
Щом въздухът в гърдите ми привърши-
ролите си знай, сме подменили.

Пистолетът зареди. Един куршум ми стига,
стига да се разпилея и да легна
там, където тялото не се протрива
на него няма да посегнеш.

Танкът идва-мощен, стоманен и ярък.
Дулото си към корема мек насочва.
Ще ме пръсне, ще изригна в блясък.
Моля, времето до този миг недей проточва.

събери гранати, пушки, бомби-всичко.
Камикадзе съм. По мен докрай ги закичи.
На война сме. В нея само мога да обичам.
Страх ме е единствено от твоите очи.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: raliza
раздел: Лирика -> Цикли стихотворения
публикувана на: 2007-06-22
прочитания: 124
точки: 10 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7741
   Автори: 2105
   Произведения: 48920
   Съобщения: 208312
   Лексикони: 2302
   Коментари: 73707
   SMS-и: 809
   Снимки: 4960