НАКЛОНИ

ПО НАКЛОНА СЕ ПЪРЗУЛНАХА СПОМЕНИ,

ТАКИВА,ПЪЛНИ С РОЗИ-ИЗМИСЛЕНИ,

ВЪВ ШЕЙНА ОТ ИЛЮЗИИ ВОЗЕНИ-

МОИ БОЛНИ,НО ХУБАВИ ИСТИНИ.

ПО НАКЛОНА НАГОРЕ ЗАПЪПЛИ

С БАВНИ СТЪПКИ РЕАЛНОСТ ЖЕСТОКА.

И РЪЦЕТЕ МИ-СТРУНИ БЕЗПРЪСТНИ

СЕ ПРОТЕГНАХА В НЯМА ПОСОКА.

НЯМА ДУМИ ПО ТЕЗИ НАКЛОНИ

САМО ПРАЗНО ПЕТНО ОТ ОЧИТЕ ТИ

КАТО СНЕЖЕН ЧОВЕК СЕ ИЗРОНИХ,

КАТО СЕМЕ НА БИЛКА ПОНИКНАХ.

САМО КОРЕНЧЕ КРЕХКО ДА ХВАНА

И ЦВЕТА МИ НАГОРЕ ДА ГЛЕДА

ДА ТРЕПТИ УСМИВКАТА-РАНА

КАПКА КРЪВ НА КРИЛОТО НА ЛЕБЕД.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: benelina
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-06-24 г.
прочитания: 198
точки: 10 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7292
   Автори: 1948
   Произведения: 42736
   Съобщения: 179260
   Лексикони: 1842
   Коментари: 59619
   SMS-и: 763
   Снимки: 4483