Съвместна творба с моята приятелка Етчи [lol] !
Етчи, благодаря ти, че те има !!!

Някъде, там в село Божурище,
край едно смрадливо мочурище,
живее „ранобудна” мома Мирела -
видна, знайна, селска хубавела.
Сутрин рано още щом се зазори,
запеят ли най - първите петли,
момичето размърдва рамената
усърдно се завива през главата.
Излюпва се по обед от кревата
и без и да припарва до чешмата,
на крак набързо взима една филия
връща се да си доспива по хавлия.
Подремва милата до заник слънце,
покълва от леглото като зрънце,
взема бързо телефона във ръка
и за миг събира цялата тайфа!
Навлича смачканата си фанела,
Не сресана, немита, без кордела
с непрани дънки, но пък с гердан
напето крачи към селски мегдан.
Всеки на Мирелчето се подиграва
и куцо и сакато коментар отправя,
но нашата мома изобщо си не хае,
кой каквото ще да мрънка и да бае.
Селската госпожица характер показва,
знае винаги кому, какво и как да казва:
„Не са ми нужни упреци и съчувствие,
всичко в живота си е до самочувствие!”
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: MIMI1001
раздел: Лирика -> Хумористична
публикувана на: 2007-06-26
прочитания: 309
точки: 33 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 17 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7751
   Автори: 2105
   Произведения: 48996
   Съобщения: 212661
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73704
   SMS-и: 809
   Снимки: 4954