Мислех че трябва себе си да преоткрия
реших да си дам равносметка за живота.
Търсех нещо което винаги беше вътре в мен
просто беше спряло да гори.
Исках да съм някоя,която не съм
исках изведнъж да стана друга.
Напразно исках нещо,което не беше нужно
напразно изграждах нова самоличност.
И само едно сутрешно слънце
само една вечерна луна
и една странна студенина
върнаха предишните спомени
върнаха старите лица!
Припомниха минали те болки
миналия смях.
Тревата нежно ми нашепваше
че грешките се поправят,
че трябва да гледам на пред!
Птиците ми помахаха весело
и ме канеха на една разходка.
А аз не ги слушах
мислех си че всичко е илюзия
всичко е една лъжа.
Слънцето не ми се струва
така прекрасно както преди
вятъра не е така топъл,
а вълните не играеха така весело
както преди!
Аз не бях същата
от злобата на хората се промених
обезсмислих живота си сама.
Загубих много докато
не си дадох сметка какво имам.
И всички мъдрости на живота
не ще ми помогнат
просто сама трябваше да
събудя онази искра
онази чиста обич.
Мислех че съм загубена
и само слънцето,луната
успяха да ми помогнат
само гората,вятъра
ми подадоха рака
да се изправя.
Мислех че съм сама,
а аз имах подкрепата на целия свят!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------