Ти някога на мен го каза:
-Приятелю,подай ръка и здраво дръж.

Изпълниш ли това, в мен приятелят
ще видиш ти до сетният си дъх.

Аз твоя сянка ден и нощ ще стана ...

Понечиш ли да паднеш ще те хвана.

Дъхът ти сладък в ухото мое ще кънти
в прегръдката ми силна щом попаднеш ти...

Сълзите капещи ще пресушавам,
тъгата стискаща сърцето ще стопя,
а щастието ще деля с насладата,
с усмихнатите сълзи...

От тебе искам само, ръката моя да крепиш
и никога да не изпускаш
..сърцето мое що държиш.

25.06.2007г.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: ameral
раздел: Лирика -> Поеми
публикувана на: 2007-06-27
прочитания: 132
точки: 4 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8050
   Автори: 2222
   Произведения: 52653
   Съобщения: 243462
   Лексикони: 2505
   Коментари: 81766
   SMS-и: 820
   Снимки: 5396