Помниш ли,когато седях там на онзи бряг,
възхитена от красотата на изгрева и морето.
Сега,промених се,не съм онази,която бях,
до болка плаче наранено сърцето.
Няма да се предам,дори да се разпъвам,
даже мрака да потропа на моята врата.
Пред никой и нищо няма да се огъвам,
ще продължа да търся усилено любовта.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------