|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Никога, наистина никога
Гледам в тъмнината и мисля. Мисля и плача тихо в нощта. Плача от мъка, плача от болка. В миг плача от самота. Аз самата съм сълза.
Една сълза - солена и огромна. Сълза събрала в себе си болка и радост, любов и ревност, тишина и шум на туптящо сърце.
Сърце което раздира отвътре, то не може да чака, не може да иска, не може нищо да даде. Погубено завинаги е моето сърце. То плаче, самотно и тъжно, ридае в дълбините на моето тяло.
Как този живот с мен се подигра, как изпепели чистотата на душата ми?
О съдба, о живот мой, о сълза моя.
Никога, никога не се знае какво ще ни поднесе съдбата. Знам само едно - никога не казвай никога.
09.05.2006
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Etchi
раздел: Проза -> Импресии
публикувана на: 2007-07-01
прочитания: 212
точки: 11 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8186
Автори: 2267
Произведения: 54716
Съобщения: 258035
Лексикони: 2613
Коментари: 86333
SMS-и: 823
Снимки: 5642
|
|
|
|
|
|
|
|
|
