Поспри, любов, не си отивай,
все още искам да си с мен,
глези се, после ме осмивай,
поддържай ме във страстен плен.

В живота нямам друго свято,
което смисъл да даде,
да, знам, ще бъде непознато,
с вълни недей плаши море.

Светът е сътворен за дни,
но има своя срок и време,
а в тебе всичко се мени,
без блясъка да ти отнеме.

Безброй адреси, как да ги обходиш,
а аз съм само спирка в тоз маршрут,
не бягай в мрака, трябва да ме водиш,
че само мъртвите не могат да грешат.

Наздраве, Трифон Валентине,
ще вдигна тост за твое здраве
дано съдбата се напие
и злото нека ме забрави.

На този празник тъй обичан
какво ли да си подаря
освен да бъда пак почитан
и влюбен както досега.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: vesselin
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-07-01
прочитания: 656
точки: 82 ( виж далите точки )
коментари: 8 ( виж коментарите )
препоръчано от: 57 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8186
   Автори: 2267
   Произведения: 54717
   Съобщения: 258104
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86335
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642