Като лястовица бяла
в живота ти ще мина
и ще превърна
всеки вопъл в нежен стих,
зениците ти – в зноен акварел,
косите ти – в гори уханни.
Тогава ще поискаш
есента да е потайна,
зимата – вглъбена,
пролетта – платинено-гальовна.
Лятото ще бъда аз –
с наметало от прегърнати иглики,
с корона от премрежени клепачи,
с колие от фигурален абанос.
И ще сме призрачно непредвидими,
сияйно истински,
притворно живи –
частици две от невъзможната любов
между небето и земята.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: strivingforexcellence
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-07-02
прочитания: 261
точки: 41 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 30 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8186
   Автори: 2267
   Произведения: 54716
   Съобщения: 258025
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86332
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642