|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Белия пощальон
,,- Добър вечер, гълъбице моя!''
,,- Добър вечер, гълъбе мой!''
Под стряхата на стария таван
два бели гълъба се гушат,
прегърнали се с белите крила,
те нежно, нежно си гугукат!
Бе тръгнал той писмо да носи
на личната мома в съседно село,
а тя, нагиздила се в новата премена,
очакваше го с трепет във сърцето.
Пощальонът бял почука
на стъклото на момата
и зачака отговор да върне,
но момата само се разплака.
Тя погали гълъбчето бяло.
Сбогува се със него и му рече -
,,Няма да ми трябваш вече.
Няма на кого да отговоря.''
Отлитна гълъбът обратно
при своята бяла гълъбица,
но сълзите на момата
на дъжд превърнали се бяха.
И мокър гълъбът се върна
във своя дом, под своята стряха,
там гълъбица нежно го прегърна,
сгуши го на топло, да не зъзне
и нежно, нежно му загука!
,,- Добре дошъл, гълъбе мой!''
,,- Добре заварила, гълъбице моя!''
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: aneta_kz
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-07-02
прочитания: 88
точки: 4 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8186
Автори: 2267
Произведения: 54716
Съобщения: 258025
Лексикони: 2613
Коментари: 86332
SMS-и: 823
Снимки: 5642
|
|
|
|
|
|
|
|
|