,,- Добър вечер, гълъбице моя!''
,,- Добър вечер, гълъбе мой!''

Под стряхата на стария таван
два бели гълъба се гушат,
прегърнали се с белите крила,
те нежно, нежно си гугукат!
Бе тръгнал той писмо да носи
на личната мома в съседно село,
а тя, нагиздила се в новата премена,
очакваше го с трепет във сърцето.
Пощальонът бял почука
на стъклото на момата
и зачака отговор да върне,
но момата само се разплака.
Тя погали гълъбчето бяло.
Сбогува се със него и му рече -
,,Няма да ми трябваш вече.
Няма на кого да отговоря.''
Отлитна гълъбът обратно
при своята бяла гълъбица,
но сълзите на момата
на дъжд превърнали се бяха.
И мокър гълъбът се върна
във своя дом, под своята стряха,
там гълъбица нежно го прегърна,
сгуши го на топло, да не зъзне
и нежно, нежно му загука!

,,- Добре дошъл, гълъбе мой!''
,,- Добре заварила, гълъбице моя!''

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: aneta_kz
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-07-02
прочитания: 88
точки: 4 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8186
   Автори: 2267
   Произведения: 54716
   Съобщения: 258025
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86332
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642