Звъни телефона...

Звъни телефона.. Вдигни го!
Забравена обич звъни.
Сълзите не можеш да видиш..
ни болката в тези очи.

Но може би в глухото Ало,
и в нотката в нейният глас,
любовта ще познаеш отново,
позвънила в среднощният час.

След толкоз отминали нощи,
сърцето си пак отвори,
кажи че обичаш и ти още,
Не можеш нали?
Затвори!

Отминало .. Свършено вече.
В полунощ телефона звъни..
Доста късно звъни тази вечер..
и в сърцето ти късно звъни.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: kras
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-07-03
прочитания: 464
точки: 67 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 39 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46658
   Съобщения: 193430
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70129
   SMS-и: 803
   Снимки: 4755