В тишината на синята вечер
намираш утеха в моите ръце,
чувам откъслечния звук на сърцето,
усещам спрелия дъх на твоята уста.

Искрящи звезди изгрели в небето
преливат невидимо в твоите очи.
Тази светлина,толкова нежна и мека ,
през клепките ми проникна в моите очи.

Моята длан погали лицето ти-
сякаш гръм разпалил искра.
През сърцата ни вятър лудо затича
и пробуди стихийно във нас любовта.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: liviq-Zdravka
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-07-04
прочитания: 191
точки: 26 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 17 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8186
   Автори: 2267
   Произведения: 54716
   Съобщения: 258085
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86334
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642