|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Огънят
Огънят пълзи напред с демоничната грация на отровна змия, поглъщайки страха, злобата и низостта. Величествените пламъци преминават през земята като освободен дух на лудостта и магията и унищожават с дива наслада всичко подло и зло. С бясната красота на огъня си отива и мракът, сивотата и смехът през сълзи. Пречистеният свят блясва в яростта на деня, кадифената гладкост на нощта, ужасът на черното, чистотата на бялото, кънтежът на смеха и нежността на сълзите. Пращенето на огъня и виковете на осъдените се заменят с бавна, тъжна мелодия, нежна като коприна, тежка като морска вода, черна като смърт. Тя преминава над света като тръпка, спазъм, като внезапен леден повей. Тежестта и се взривява със силата на лятна буря, резките и забързявания и извивки са пронизващи съзнанието светкавици. И със своята грация и непредвидимост тази неземна мелодия бавно строи мост между минало и бъдеще, между радостта и тъгата, живота и смъртта...
Силата на бучащия огън отмира. Алени въглени остават да светят сред тежката черна пепел. И изведнъж над изгорялата клада се понася магическа, дива песен, като ромон, като кънтеж, като ек. Ритъмът препуска и танцува със вятъра, а по нажежените въглени политата босите крака на нестинарките. Леките, бързи стъпки докосват като целувки огъня. Алените рокли се увива около телата и се сливат с лудия блясък на жарта. Тъмните очи светят с нежността на нощта, която раздират с танца си. Косите им летят в мрака и изпълват пространството с топло ухание. Ръцете им се вият в молитва към небето и в пращенето на изтиващите въглени, в тихите стъпки на неуморните нестинарки, в песента на кавала, като дъх се разнася великата благословия на древните богове.
Нощта си отива и звездите избледняват. Небето се покрива с розова мъгла, обвиваща отиващата си луна. Музиката зъглъхва, танцът спира. Огънят е изгаснал, а жарта - потъмняла. Уморените нестинарки събират дългите си коси, в дебели, блестящи плитки, поглеждат с последен копнеж мъртвата клада и тихо потъват в разпукващата се зора...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Pandora
раздел: Проза -> Импресии
публикувана на: 2007-07-04
прочитания: 164
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7508
Автори: 2026
Произведения: 45340
Съобщения: 239854
Лексикони: 2032
Коментари: 67373
SMS-и: 797
Снимки: 4653
|
|
|
|
|
|
|
|
|
