ГРЯХ ОТ РАЯ

Кладенче кокетничи в прохлада,
(нали е на Луната огледало)
летописна книга на гората
през годините какво ли не видяло.

Клоните приспаха ветровете.
Небето разпиля звезди в жарта.
Озариха прегърнати два силуета
в лудешкия танц на страстта.

(Той – древна приказка красива
за паднал ангел във нощта.
Тя – дивна горска самодива
родена в капка от роса.)

Пръсти вплитат в коси водопадни,
събрали в длан безброй искрици...
Отпиват дъх от устни жадни...
Откъснат зов от палещи зеници...

Обич си... прошепна тишината...
Болка си... отвърна ехото...
Обичам те, обич... Обичай ме...
Вземи ме с теб... в далечното...

Кладенче се взира в тъмнината...
(дочуло вопъла на райски грях )
Ненадейно счупи се Луната...

Някой хвърли камък във водата...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: @driana
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-07-05
прочитания: 230
точки: 31 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 22 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7550
   Автори: 2042
   Произведения: 45918
   Съобщения: 202011
   Лексикони: 2048
   Коментари: 68551
   SMS-и: 800
   Снимки: 4703