Бяла лястовица до мен долетя.
На моето рамо кацна. Дълго я
търсих по тази земя, а тя сама
ме намери – съдбата я праща.

Много време се лутала в мрака,
но моята вяра и била светлината.
Пътя и показвала към мен, през
трудния живот от неволи кален.

С ръцете си нежно я обгърнах.
В очите и се вгледах. В тях за
мен любов гореше, истинска
и споделена.

Тази лястовичка е моето щастие.
Тя е послание от съдбата, че вече
няма да има страдание, че от днес
ще бъда най-щастлива на земята.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: vanesy
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-07-06
прочитания: 189
точки: 25 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 15 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8186
   Автори: 2267
   Произведения: 54718
   Съобщения: 258173
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86337
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642