В картина от безцветна пустота
очите ми привикнаха със мрака.
Мечтите...ех, мечтите в самота
са куцащи вродени недостатъци...

Седя и ритуално „те убивам”
в зениците ми демони се смеят.
Усещам, че в сърцето ми умираш,
но и жестоки музите живеят ...

Долавях те в диханието на Бог
- до чувството на съвършенство.
Но мисълта ми губеше опора
усетила тревогата на тленното.

Не съм родена ангел, нито фея -
разгарях се в природата на котка.
Недоверчиво стъпвам - нажежена
и мразя задължителните покриви.

В картината не ще се побера
на сънищата си несбъднати …
Не си отивай, докато разсъмне
да заличим последните безсъници.

Дано душите не запомнят от нощта
прозрачната умора на звездите ...
Погребани в студена тишина
под камъка ще укротя мечтите си.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: дакота
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-07-06
прочитания: 181
точки: 24 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 20 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8186
   Автори: 2267
   Произведения: 54717
   Съобщения: 258104
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86335
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642