В премрежения поглед на деня
нощта пристъпва
с полупритихнали очаквания,
оглежда се плахо
и преминава на червено
през водовъртеж
от ненастъпили случайности.
Изящна е с огърлицата си
от нетрайни обещания,
мигновени сбъднатости
и прецъфтели околозвездия.
Листопадно превъзмогва
сините фенери на дъжда
и предопределено се стичат
по тялото й влюбени облаци.
Извайва вамп прическата си
с урбанистични върхове,
примигващи светлини
и неизброими ягодови частици.
В разтварящите се клепачи на деня
си отива приказна нощта
с ореол от недосънувани безбрежия,
раковини пълни с медени устни
и феерични прозрачности...