...Утро...студено-не, а ведро и хладко...
Дихание ново вплита във мен...
и сякаш ненужно е и някак сладко
да бъдеш до себе си в този ден...

...Сега си далеч от душата си топла...
сега си на път, който към нея те води
...пейзажите са твоите мисленни водопади,
а слънцето ти-спомена за жарта и вопъла...

...И в твоя път, преминаваш през чиста поляна,
реката те гали със своя хлад неповторим,
...Къде съм аз ли?На твоята длан съм огряна
...вода съм, река съм и лъч тишина-незрим....
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: anelie
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-07-07
прочитания: 134
точки: 8 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8186
   Автори: 2267
   Произведения: 54716
   Съобщения: 258055
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86333
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642