Разкопчаваш най-натрапчиво
маргаритените ми своеволия
с мускуса си, впрегнат
в среднощна тиквена двуколка.
Отпиваш с прикрита ненаситност
от жертвените ми малинови трохи
и не четеш в междубуквието,
че съм на километри от кадифените ти пръсти.
Платната ми, орисани на вечен бяг,
танцуват ръченица с пелерината на вятъра.
А ти още мислиш,
че прегръщаш велуреното ми сако...
Грешиш, облякла съм жилетката си на русалка
и плувам - своя пристан далеч от теб да открия.