Страшната истина

Реките нощем пеят песни,
че са коритата им тесни,
че им е плитък всеки вир.
Дървета стенат из гората,
самички скубят си листата
и кършат клони най-подир.

Стадата пръскат се на части
завират се в бодливи храсти,
и от трънаците пасът.
И китове по бреговете
крещят, че търсят си крилете
и мъчат се да полетят.

Легенди времето разказва,
как слънцето не ще залязва,
дорде само не стане мрак.
Вълни закани влачат мътни,
че всички кораби ще глътнат,
чак до последния моряк

Дъждът из въздуха се вие
и моли вятъра, да чуе
гласа на мъртвия капчук.
И само мене ми е ясно,
че нищичко не е на място,
когато теб те няма тук.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: todorspasov
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-07-07
прочитания: 738
точки: 76 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 44 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7349
   Автори: 1974
   Произведения: 43471
   Съобщения: 174184
   Лексикони: 1877
   Коментари: 61204
   SMS-и: 769
   Снимки: 4560