Вятърът на вечността

Красиви спомени за любовта
ми нашепва вятърът на вечността.
Красиви спомени за зелените поля на младоста.
И ме носи по течението към моята съдба.

Но от красивите поля сега е останала само пустинна сивота.
А душата ми мечтае пак за миг да зърне вечно зелените поля.
И трябва срещу вятъра да тръгна за да се завърна
към отминалите времена,и да почуствам отново любовта.

Но слаба е човешката душа и продължавам да вървя
накъдето ме води вятърът на вечността.
И когато идва края на деня и покрай мен се спуска
полумрака на нощта,изчезва чувството за самота,
защото знам че това е моята съдба.
Завинаги да остана с вятъра на вечността.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Shadow_Dancer
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-07-08
прочитания: 367
точки: 57 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 23 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7741
   Автори: 2105
   Произведения: 48920
   Съобщения: 208256
   Лексикони: 2302
   Коментари: 73707
   SMS-и: 809
   Снимки: 4960