Дете се поклонява пред икона
и потреперва слабото телце.
Свещеникът го гледа от амвона
на църквата в планинското селце.

С клепачи към светинята притиснати,
детето моли най-горещо своя Бог.
Раменцата му болезнено увиснали
говорят за един живот жесток.

То ридае и целува кръста с надежда
за опрощение на майчината му душа.
Дори и слънцето плахо се навежда
да влее сили в детската снага.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: strivingforexcellence
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-07-08
прочитания: 260
точки: 48 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 33 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8185
   Автори: 2267
   Произведения: 54712
   Съобщения: 257836
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86328
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642