Вълна от нощна музика разтапя слуха....

И лети...в простора една мека изящност...

В облаците прехвърчат искри от очи....

....Ти си там-звън от камбана...

Ранна камбана със сребърен шепот....

А душата........не ще да мълчи

носи вярата в своята неповторимост.....

....И се скита в простора мечта...

Своето момиче си търси....

\"Как ме изпусна?\"-казва си тя...

\"Измечта ме, а после в дъгата ме хвърли...\"

...Колко още такива мечти се прескачат

и търсят своите мечтатели да си върнат....

...в утрин с музика топяща слуха...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: anelie
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-07-08
прочитания: 116
точки: 10 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8186
   Автори: 2267
   Произведения: 54716
   Съобщения: 258025
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86332
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642