Пясък съм...
скрит в бисерни миди бездънно...
Изхвърли ме, Море на брега!
За да ме докосват пак влюбено...

Пясък съм...
безкрайната плаваща мощ на Сахара...
Отвей ме в оазис, Пустиньо!
Да утоля на глътки жаждата стара...

Пясък съм...
в древен часовник залостена в плен...
Пусни ме, Време! Изтичам между пръстите,
а вятърът бушува вътре в мен...

Пясък съм...
съградил до безбожност пясъчни кули...
Един замах... Сринати в празното илюзии!
Истински сме пак!... Затова ли боли!?...

Пясък бях... (Да разбудим покоя!)

Сега... отново искам да съм твоя...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: @driana
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-07-08
прочитания: 291
точки: 38 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 32 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8186
   Автори: 2267
   Произведения: 54717
   Съобщения: 258104
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86335
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642