StihoveBG.com
Начало Творби Автори Клубове е-издания е-книжарница Истории Лексикони SMS-и Форум Чат Други
Начало

Наши приятели
Творба - информация

SAMOTNATA_SILVIQ

10:37 am. Град Видин.

Момче на 20 влиза в сайт за лично творчество от домашното си PC. Любител фотограф е.

Включва апарата си към компютъра посредством USB-то, кликва на иконата, копира снимката и я пейства на стнаницата в сайта.

Кликва на бутона "изпрати". Чака.

Готово. Снимката е изпратена. Кликва на нея, тя се появява и той се заглежда за дълго в нея. Заснел е покъртителния кървав залез от брега на плажа пред старата крепост, снощи, след като всички са се разотишли и плажа е останал пуст. Слънцето се оглежда във водата, в спокойната й гладка повърхност. Вижда се румънския бряг, облаците са ниски сиви парцали, натежали отгоре.

Усмихва се. Снимката си я бива.

Започва да разглежда снимките на другите потребители. Има едно момче което снима само звездите. Разглежда последната му снимка.

Кликва и на предишната - тя е по-добра, Голямата Мечка се вижда в едър план точно в средата. Поразителен контраст.

Вижда нов потребител, потребителското име е "SAMOTNATA_SILVIQ". Има само една снимка - кликва на нея.

Появи се малка симпатична жълта саксийка, поставена на перваза на някакъв прозорец с изглед към високите блокове. От пръстта съвсем наскоро се е показало нежно фино стръкче индийски коноп. Изсулило се е от от влажната пръст, погледнало е света, поело е въздух и е започнало да расте от грижите на момичето. Малките листенца вече са започнали да се оформят, яркото слънце ги гали през стъклото.

- Брей, това е страхотно! - Възкликва момчето.

Вижда, че вече има два коментара.

Първия (от някой си с ник "ZADRUSTEN I OGRANI4EN TUPUNAR"): "AMA NA KAKVO PRILI4A TVA?! TVA DA NE E NEKVA PROPAGANDA NA TIQ GLUPUSTI!!!"

Втория (от някой си с ник "МЕЛАНХОЛИК"): "Това е мега разбиваща и покъртителна снимка! Красота! Браво, продължавай в същия дух и да не ти пука от никой."

Момчето се усмихва, хрумва му да напише и то нещо положително, но преди това е любопитно на види профила на потребителката.

Влезе в профила. Нищо не е посочено, освен града "VIDIN", и ника "SAMOTNATA_SILVIQ". Има и снимка: много красиво момиче; миловидно нежно лице, мънички устни, малко носле, големи тъмни очи, бляскава къдрава чисто черна коса. Усмихва се.

Заглежда се за дълго в снимката. Поразен е от красотата на момичето.

"Ама тая що се е писала "самотната силвия"? - Задава си въпрос с повишена трудност момчето. - Такава красавица... Как може да е сама?"

"Ама тая е от тука... Ако й драсна два-три реда на пощата, може да се съгласи да се видим някъде."

Отново поглежда снимката.

"Да, ще бъде интересно да се видим. Може пък и да излезе нещо по-така..."

Влиза в пощата й. Пише:

"Здравей! Много готина и смела снимка. Знаеш ли, струваш ми се готин човек, а и така като те гледам на снимката... признавам си, поразен съм. Та ми хрумна да те питам, искаш ли да се видим някъде? Може на някое заведение. Да си поговорим, може после да излезем някъде? Така и така сме от един град, нищо не ни пречи да се запознаем. Ако си съгласна, драсни ми."

Няколко минути размисъл. Прочита го отново.

И отново.

Изпраща.



* * *

6:30 pm. Град Видин.

"SAMOTNATA_SILVIQ" от двайсет минути стои пред домашното си PC, чете си писмото, плаче.

Отново влиза в профила на момчето - то е изключително красиво. Точно нейн тип.

Сега ще му отговори на писмото:

"Радвам се, че ти е харесала снимката. Решила съм да снимам растението всяка седмица и да направя нещо като... нали ги знаеш онези документални филми; показват на забързан кадър как точно растат цветята, как се разлистват... Ще направя серия от последователни снимки и ще покажа развитието на моето цвете. Нали се сещаш в какво състояние ми хрумна тая идея :)

Много бих се радвала да се срещнем, но за съжаление в момента не съм си в града. Студентка съм във Варна. Всъщност, аз си идвам изключително рядко във Видин."

Изпрати го.

Поглежда още веднъж снимката на момчето.

Влиза в собствения си профил. Заглежда се за дълго в снимката която е качила. Гледа я с яд. Отново заплаква.

Протяга ръка, взема си цигарите. Пали една, засмуква от филтъра, вдишва дълбоко дима, отделя звучно филтъра от устните си и испуска струйката звучно.

Дръпва си пак. Става от стола. Големия тъжен прозорец е зад нея, полирала го е с препарат за миене на стъкла, той блести, ниското слънце наднича между два блока и къпе задимената стая с лъчите си. На перваза е малката жълта саксийка.

Тя тръгва към прозореца. Крачи бавно, замислено.

Спира по средата на стаята. На лявата стена е окачено голямо огледало - също полирано до блясък. Тя се заглежда в него, заглежда се в собствения си образ.

Ниско, натежало от излишните килограми тяло, кръгло подпухнало лице, изпъстрено с лунички. Голям месест нос. Двойна брадичка. Разтваря устни - два реда огромни, разкривени зъби, пълни с непломбирани кариеси. Големи тъжни и красиви очи. Сълзите й отново потичат, тя ги избърсва с ръка и продължава към прозореца бавно.

До прозореца е. Протяга ръка към цветето. Погалва листенцата му с връхчетата на пръстите си. Усмихва се.

Опира чело на стъклото. Заглежда се в сивия и скучен град. Отдолу хората минават забързани, без усмивки. Едно красиво и стройно момче крачи по тротоара, жена на средна възръст върви след него с голяма пазарска чанта. Момче и момиче се готвят да пресекът улицата, смеят се, изглеждат щастливи. Момчето прегръща момичето през тънката талия, извръща глава, привежда се. Целува го по устните.

"SAMOTNATA_SILVIQ" откъсва поглед от тях, заглежда се в небето. Слънцето скоро ще залезе.

Захапва филтъра на цигарата, поема бавно и меланхолично дима.

КРАЙ

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Iordan Sashov Serafimov
раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2007-07-09
прочитания: 214
точки: 11 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )
Вход

  потребител:
         парола:
                     

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика
   Потребители: 7361
   Автори: 1980
   Произведения: 43681
   Съобщения: 185400
   Лексикони: 1894
   Коментари: 61817
   SMS-и: 776
   Снимки: 4581

За контакти За СтиховеБГ Права и задължения FAQ Дарения Блог
Bulgar-BG.com | Clix.bg - виж какво се случва | Far.bg - Новини и Блогове | Авто Обяви | Pic4e.net | Chukni.com | Любовни писма
Онлайн библиотека | Предавател.ком