В душата си надникнах и видях

едно студено, черно пепелище.

Сърцето си попитах и разбрах-

угасва бавно нашето огнище!

Угасва вече онзи огън,

който до болка ни гореше,

умира бавно с него любовта,

която толкова красива беше!

Не успях сама да се преборя-

за любовта са нужни двама!

Не мога нищо повече да сторя-

за нас посока обща няма!

Дълго заедно със теб вървяхме

и не разбрахме, кога се изгубихме!

Някога щастливи бяхме,

но без да искаме сърцата си погубихме!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: palibeti
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-11-15
прочитания: 274
точки: 33 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 21 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8186
   Автори: 2267
   Произведения: 54716
   Съобщения: 258085
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86334
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642