Очите ти разпръскват
кадифено-потайни струни от безвремие.
Ръцете ти излъчват
загадъчно-бадемови пенливи приливи.
Косите ти прегръщат
усмихващи се скални слънчогледи.
Устните ти плахо стъпват
по неокосени поля от теменужени изгреви.
Душата ти разплисква
снопове опашати звезди, премрежили мен...