Винаги съм те желала –
още щом те зърнах ...
Във сърцето ми остана –
кръв със кръв се свърза!
Твоята съдба във мен
огнено преплува.
Исках те, а пък не смеех
в път до теб да тръгна.

Като слънце ме изгаряш –
зарево червено!
През годините минавам
с жаждата по тебе ...
Век раздяла или месец –
(все е тъжно време)...
По-разпален, по-разбуден
споменът беснее.

Във сумрака на душата ми
си ален белег -
млада съм, не исках стряха
търсех ветровете.
Но сърцето ми
дълбоко в себе си те носи.
В дива тръпка поболях се –
влюбена съм още.

Винаги ще те желая ...
ослепях за тебе.
Двамата сме луди (зная)...
Неопитомени.
Виното ти да изпия –
тръпна премаляла...
Дай ми чаша ... и наливай!
Дано дъно няма!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: дакота
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-07-10
прочитания: 147
точки: 21 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 15 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8186
   Автори: 2267
   Произведения: 54716
   Съобщения: 258055
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86333
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642