В тъжни нощи мълчаливи
на пръсти идва любовта,
предлага радости лъжливи
за изхабената душа.
С безочие коварно
припомня ми онези мигове
в които влюбен си безкрайно
и изкупваш чужди грехове.
Любовта е страж безмълвен
стоящ на моята врата
и със твоя поглед блуден
връща ме в оназ тъма.
И да знаеш,че е грешка
стремглаво хвърляш се напред,
но си отхвърлен с насмешка
заради мечтите си безчет.
Ставаш роб на подлостта.
Нараняваш всеки без вина
и потапяш чуждите сърца
в неизлечима самота.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------