Съмнявай се
в заснежените клепачи
на раззеленилата се моя бездиханност –
те са само морските дъна
на необятна точица магнит.
Не се поддавай
на дъха ми розовеещ,
осиновил тъгуващите въжделения
на момини сълзи –
той е само неоткриваемият оазис
в песъчинка от загадъчна пустиня.
Прикривай
любовта си истинно-несподелена,
огряла своеволната ми лилавееща душа –
тя е повече от спомена,
загубил се по пътя ми
към поредната стихотворно-неримувана,
цветно-безоблачна, кестеняво-топла мечта...