|
Сбогуване
Исках те толкова и ти дойде.
Искаше те душата ми, желаеше те тялото ми, но ти не каза нито дума.
Говореха ми в тъмнината кафявите ти мамещи очи, а аз не можех да те чуя, макар че виках много в тъмнината.
Виках те при себе си.
Повтарях ме се до безкрайност, повтаряхме лъжите си без срам.
Повярвай лъжехме се в очите, това без друго всеки път го знам.
И сякаш ми харесва да ме удряш с нежните си думи.
Самобичувах се до лудост и май най-лошото е, че го знаех и го правех с наслада.
Убивах сърцето си с огромна радост, че отново се завърна и ще бъдеш с мен...
..че ще ме лъжеш и прелъстяваш с очи...
Сега зная защо...
Исках да бъдеш само мой.
Да бъдеш това, което всъщност не си.
Исках да ме имаш реална, а не просто да съм обект на желание.
Да усещаш устните ми върху себе си, а ръцете ми да шарят по цялото ти тяло без покой.
Казваше ми:"Да, съгласен съм с теб, така е.",а скриваше очите ми с ръце, за да не гледам как ме мамиш, казвайки ми тези думи на уше.
Боли. ..боли ме...
Колко много, ти никога не ще поискаш да узнаеш...
Тръгнах си, защото не каза нито дума.
Просто искаше десерта си за тази нощ...
Поредното, което ми отне с нежност.
Може би от тебе прекалено много искам.
Та ти си още може би хлапе, а аз все тичам прекалено бързо и не можеш да ме стигнеш.
Не искаш ли да ме имаш?
Искаш поредната доза, поредният откраднат миг...
Аз трябва, искам да те преживея, но не зная как да те изтръгна от сърцето.
Много си дълбоко, имаш даже свое място за всичките ти изпълнения. Там са спомените за теб, оживяващи, затворя ли за миг очи и ти си там...
И смешното е знаеш ли какво.
Не зная колко пъти си ме карал да се смея.
Помня сълзите, помня целувките, помня любовта.
Ръцете ти помня и даже и изпросените ми милувки.
Не ми помагаш, аз не те искам така, не по този начин. Но никога не се осмелих да го кажа, нямаше да искаш да ме разбереш.
Избягах от теб, от дома ти.
Излязох направих две крачки и заплаках,
вятъра отнесе сълзите ми със себе си...
Сега стоя и пия капучиното си сама.
И помня колко пъти съм те молила - капучино заедно с мен да пиеш.
Аз съм твоята малка тайна, скрита съм в малките моменти на нощта.
Нощ носеща ти поредната наслада, а аз си тръгвам още по сама и сякаш празна някак...
Като мръсница - правеща любов за пари, а в моя случай за поглед само или някоя изпросена целувка.
...
На следващия ден теб пак те няма.Отиваш си без чао дори, кажи, не го ли заслужавам, съзнанието никога ли не крещи-кажи...
Не съм ли нищичко за тебе, а може би съм твойта малка тайна.
Нощта ме скри- това на теб не ти тежи.
Питам се докога ще идвам за поредната порция "болка" при теб.
Тъй сладка, подлудяваща болка-още като малка доза наркотик.
Кога ли ще ми звъннеш да чуя твоето "ела".
Дали да не изключа телефона?
Ти никога не ще ме оцениш.
Само ще закриваш с длани, зеленият ми поглед натъжен, за да не виждам голата си кожа и лъжата ти по-гола от самата мен...
Късно е вече, аз я видях, тя ми каза да бягам на далече без да се обръщам. Гледаше ме празно, тъжно, отнета бе и нейната душа.
Тя каза...
Да не продължавам да й нося болка, гледайки я, лъжейки я в очите ден след ден.
Кажете как да я послушам?
Оставя ли го няма връщане назад и болката ще е жестока, стократно по жестока от сега....
..ще тлее в мен като открита рана от жарава-въглени горещи.
сбогом...любов моя...По добре е, че не знаеш нищо...
03:25 am 28.06.2007
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: ameral
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-07-26
прочитания: 129
точки: 7 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8186
Автори: 2267
Произведения: 54716
Съобщения: 258025
Лексикони: 2613
Коментари: 86332
SMS-и: 823
Снимки: 5642
|
|
|
