Ревнувам те от клоните, от вятъра,
ревнувам те от морските вълни,
ревнувам те от слънцето, луната
дори ревнувам и от немите скали.

Каква е тази ревност аз не зная,
но тя изпълва ме с вина,
защо ли не изчезне в безкрая
тя пречи ми на любовта.

За мен си всичко-въздух и вода,
усмивката на моя слънчев ден.
За мен си всичко на света
любими мой, бъди благословен.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: nel88
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-07-12
прочитания: 161
точки: 25 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8186
   Автори: 2267
   Произведения: 54717
   Съобщения: 258104
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86335
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642