Прелистихме последните си страници.
Прегърна ни студена самота.
За нея ние бяхме просто странници,
изгубени във мрака на нощта...

Сънувахме се, вързани в съдбите ни.
Рисувахме се с пъстър акварел.
Изпивахме се, вечно ненаситени.
Пребродихме се, търсещи предел.

Разкривахме се в тъжните си истини.
Споделяхме си тайните на глас.
Усмихвахме се, вътрешно пречистени.
Отваряхме вратите си - за нас.

Мечтаехме се в трескаво безумие.
Целувахме се в нежни редове.
Ревнувахме се, страдайки от думите.
Ранихме се от тъжни страхове.

Прелистихме последните си страници.
Затворихме се, без да сме били...
Останаха неизвървяни граници
и мъка, от която ще боли...

(От "Стихотворения за съкрушените")
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Vedrin
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-07-14
прочитания: 319
точки: 1 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 16 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8186
   Автори: 2267
   Произведения: 54716
   Съобщения: 258055
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86333
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642