Исках да ти кажа за цветята.
За онези - розите с бодли.
За нещата със които ме убиваш.
Да научиш как живея и боли.
Устремен към всяко ново цвете
не можа да видиш онова
длъгнестото, дрипаво в полето
с аромат на дива светлина.
Скрило се самичко сред тревите.
Синьо като пролетно небе.
С капчици роса - сълзи в очите,
разтреперило зелено стъбълце.
Исках да ти кажа за цветята . . .
Много са. Дали ще разбереш?
По - добре върви си. Красотата
е невидима когато я крадеш.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------