Една открехната врата,
очаква нечие завръщане.
Затръшва я среднощна тишина,
а утрото отваря я с проскърцване.

Прозорците с прекършени криле,
от взиране крещят неистово,
презрели всеки силует
и даже сянката на нищото.

Прогниващият праг навъсен,
отдаващ чест на дървояди,
надеждата отдавна е изгубил
да чуе стъпките познати.

Такава къщичка видях
на сън ли бе или наяве
и в нея себе си познах,
самотна и без обитател.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Lycki
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-07-15
прочитания: 107
точки: 12 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8186
   Автори: 2267
   Произведения: 54716
   Съобщения: 258085
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86334
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642