Ти идваш тихо и греховно
с плахи стъпки от една вина.
И в тишината чувам вик: "Роди ме!"
Дете съм на една мечта."

Мечтите от утроби се не раждат.
Мечтата... просто е мечта.
А ти си истинко, реално,
копнеещо с живот да те даря.

И питам се: Че кой ми дава право,
да решавам пътя на една душа?
Но, щом в живота избор нямам -
принудена съм с тебе да се разделя.

Сълзите от въздишките се раждат.
Чрез моя стон проплакваш ти.
Дошъл е края на едно начало -
залог за бъдещите дни.

Когато вечноста ни срещне,
душата ми, ще те познае.
И цялата любов към теб стаена,
ще ти предам от него и от мене.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Lycki
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-07-16
прочитания: 94
точки: 4 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8186
   Автори: 2267
   Произведения: 54716
   Съобщения: 258025
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86332
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642