Като пладнешки разбойник
в душата ми нахълта...
Ограби всичко, що видя.
Спомен мил и нежни чувства,
че на любовта към друг ми завидя.
Опразни ми душата и помете...
Остави роза със бодли...
доволен после тихо рече:
-Чистичко е тук..! Блести!
Тъй се настани в душата,
в нея царски заживя,
но не знаеше за тайника в сърцето,
когато чисти моята душа.
Там зад катинари тежки
и зазидани стени,
скътала съм обич свидна
от набези и злини.
Царуваш там сега наволя
в душа, почистена от теб,
а аз тихичко пробягвам
до тайника на моето сърце.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Lycki
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-07-16
прочитания: 94
точки: 6 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8050
   Автори: 2222
   Произведения: 52653
   Съобщения: 243449
   Лексикони: 2505
   Коментари: 81766
   SMS-и: 820
   Снимки: 5396