Кръвта във вените ми блъска-
подлудява морното сърце
и в него пламък съска
багрещ разтревоженото ми лице.

Върху жертвените клади,
затанцувах в откровена голота
и разпръсквам сили млади,
за да не допускам самота.

Пия виното горчиво,
от кипяща болка там-
а мълнията и зависливо
подсеща ме,че съм сама.

Тази нощ луната бяла
не дочаках в уречения час-
може би е полудяла,
че не чува моя глас.

А сълзите ми напират,
капят по изригваща жарава
и защо ли все не спират-
пламакът в душата ми остава

Немее бледата луна,
че аз сред въглените коленича
но болката на моята душа,
по-страшна е от бича.

Съдържанието на текста е от Djein _Ear
Редактирано от Mojsei

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Lycki
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-07-17
прочитания: 135
точки: 10 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8186
   Автори: 2267
   Произведения: 54716
   Съобщения: 258055
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86333
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642