Ако решиш (наистина) да ме намериш -
не ме търси в уюта на понятното.
Не ме търси в планирания делник,
в убежището кръгло на познатите.

По устните на вятъра търси ме,
в каруците на слънчеви номади -
в светкавиците, в бурите неспирни
в усмивката на огнените клади...

Във аления ритъм на зачатието,
във разпилените сърца на есента
във облачните линии, в обратите -
в нестихващата лудост на плътта.

Не се води по смътните догадки.
И не разпитвай (друг не ме е виждал).
Ако решиш наистина, почакай ме -
сама ще дойда ( зная ли, че искаш)...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: дакота
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-07-17
прочитания: 145
точки: 18 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 14 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8186
   Автори: 2267
   Произведения: 54716
   Съобщения: 258025
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86332
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642