Как искам да настъпя сянката си.
Да се освободя!
Да мога да ходя свободен
по улици с пъстри момичета.
Да се усмихвам на просяка.
Да му показвам скъсаните си джобове.
Да броя облаците
и да ги назовавам
додето се схване вратът ми.
Тогава да се взра надолу.
Да се мъча да разпозная
коя мравка е женска
и мъжка коя е.
Да обикалям
около боклукчийските кофи.
По миризмата да разгадавам
какво са яли хората за вечеря.
Раздвоен
да сядам на проветриво място,
право на земята,
без да се страхувам
за дрехите си.
Да улавям в устата си
хапещите комари.
След това да ги плюя нагоре,
а луната отново да ми доказва -
без сянка не се живее.
Накрая да заспя
и да сънувам
как утре слънцето
ще ми върне сянката.
©Марин Ангел

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: niram
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2005-08-06
прочитания: 186
точки: 1 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8186
   Автори: 2267
   Произведения: 54717
   Съобщения: 258104
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86335
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642