Аромат

Ванилия примесена със злато
и малко капка суета.
Понася ме към нашата наслада
в(ъв) тишината на нощта.

Откъснат спомен от края на небето,
отнесен с вятъра на самота,
придава привкус на нещо цяло,
но все пак с мъничко тъга.

Безкрайна радост носи
тази тишина,
но как от нея да избягаш
когато си сама.

Остава само плътна обич,
обич пълна само с добрина.
Изпълва всяка моя струна
и вярвам, че има я сега.

Целувам те с нежността,
обгръщам те с мека топлина,
занасям всичко в твоята душа
и любовта ми както никога до сега.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: tonistoycheva
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-07-17
прочитания: 169
точки: 22 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46646
   Съобщения: 193220
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70115
   SMS-и: 803
   Снимки: 4753